Страни в Източна Европа

Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

Терминът е добре обособен по време на Студената война, като се е използвал като синонимен на Източен блок или Втория свят и все още се използва.

Източна Европа е название, използвано след Втората световна война за комунистическите държави в Европа, попаднали в зоната на влияние на СССР под което е била и България. Ето защо Финландия, Гърция и Турция никога не са били смятани за част от Източна Европа, макар че чисто географски се намират в източната част на Европа.

Важното им географско положение се определя от междинното им положение между страните от Западна Европа и държавите от ОНД и Близкия Изток.

Природно ресурсният потенциал на страните от региона е недостатъчен. Изключение е Русия, която е осигурена с всички основни енергийни и минерални ресурси и изнася значителна част от тях.

На север страните от региона имат обширен излаз към Бяло море, Балтийско море и студения Арктичен океан, а на юг опира до Черно море и Каспийско море. Източната граница е с континента Азия.

Броят на населението без Русия е около 130 млн. души. По-голямата част от тях са славянски народи. Почти във всички страни има нисък, нулев или отрицателен естествен прираст, т.е., тези страни са в демографска криза, а населението е застаряващо. Демографската политика е насочена към насърчаване на раждаемостта. Проблем за всички страни от региона е емиграцията на млади, образовани и квалифицирани хора. Урбанизацията е твърде различна - варира между 35 (Албания) и 72% (Чехия). За България този процент е 68. Градските агломерации са по-малко на брой, с по-малко население и площ в сравнение със Западна Европа.