Природна среда и природни области.Област на Дунавската равнина
Дунавската равнина (или Дунавска хълмиста равнина) е една от петте физикогеографски зони на България. Тя е част от Долнодунавската равнина и заема голяма част от Северна България. Тя е най-северната физикогеографска област на България и се явява най-голямата равнинна територия в страната. Голяма част от равнината се използва за земеделие. Дунавската равнина е разположенa между река Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад се простира до река Тимок, а на изток до Черно море. Чрез Добруджа на североизток се свързва с Източноевропейската равнина. Тя се простира върху територията на 13 български области, от които 5 изцяло — Плевенска, Русенска, Разградска,Силистра и Добричка и 8 частично — Видинска, Монтана, Врачанска, Ловешка, Великотърновска, Търговишка,Шуменска и Варненска.
Докато на ;север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с Предбалкана опира до най-северните му ридове и планини. Тук тази граница има недостатъчна изразителност и може да се счита като условна, но заедно с това в отделни интервали, където северните склонове на съответните ридове и планини наПредбалкана се спускат сравнително стръмно към южната периферия на равнината и нейното морфоложко изражение е обусловено от тектониката. В тези граници Дунавската равнина заема площ 31 523 км2, което представлява 28,42% от територията на България. Дължината ѝ от река Тимок на запад до Черно море на изток е около 500 км, а ширината ѝ - от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Добруджа).